Право срещу мен
гол се задава денят,
премръзнал и леден.
Загръщам го с шала
на оцеляващата моя душа.
В себе си тя е събрала
хаоса на досегашните дни -
радости, мъки, прощавания,
сред въртела на хорски съдби,
самата тя овъртяна, прегряла,
в колайдера на житейския миг.
И този ден ще отмине,
един до друг ще го преживеем
/дано го стопля малко, зима е/,
но кой ли ден шалът мой ще отнеме -
или ще ми бъде пръв във Всемира,
или ще си остане последен ...
© Валентин Василев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
