9.12.2008 г., 14:39

"... денят ми започва назад"

803 0 6
 

*** 

Не те искам в моя свят!

Празен е,

страшен

и тъжен...

Денят ми започва назад

и се завръща сутрин

небуден...

 

Неканен си!

 

В залостени

прозорци

светлина пречупва

тишината

и раздират

взора

тъмни облаци,

напиращи

да разрушат

стената.

 

***

Не чукай!

Няма да отворя!

 ***

Тук е тясно за двама...

 

08.12.08

Пловдив

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...