19.01.2016 г., 20:16

Денят на грил се пече

424 0 6

Луната в душата ми свети.

Лозата ми пуска филиз.

И в мене са всички поети-

за тях се превръщам на лист.

 

Във бременни нощи се будя.

Луната съня ми краде

и в утрото мълком се чудя

къде да се дяна.Къде?

 

Потъвам в прохладна омая

и музика в мене тече.

И сякаш, че в светлата стая

денят ми на грил се пече.

 

Широко разтворил зеници,

аз хуквам с деня си навън.

В пътека от баш китеници

отива си нощният сън.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много се радвам, Приятели, че харесахте написаното! Благодаря, че отчитате оригиналността!
    Поздрави от мен и хубав ден!!
  • Много ритмично и хубаво стихотворение! Аплодисменти!
  • И аз аплодирам!
  • С Елица! Съчетаваш оригинална образност с интересни разсъждения, Никола! Поздравявам те!
  • От горещото ти сърце се нажежава денят, Ники - сякаш на грил се пече.
    Уникален образ!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...