Луната в душата ми свети.
Лозата ми пуска филиз.
И в мене са всички поети-
за тях се превръщам на лист.
Във бременни нощи се будя.
Луната съня ми краде
и в утрото мълком се чудя
къде да се дяна.Къде?
Потъвам в прохладна омая
и музика в мене тече.
И сякаш, че в светлата стая
денят ми на грил се пече.
Широко разтворил зеници,
аз хуквам с деня си навън.
В пътека от баш китеници
отива си нощният сън.
© Никола Апостолов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
