14.07.2011 г., 22:41

Дете и рибка

828 0 2

Детето: Рибке малка сребриста,

с очички като мъниста.

Гледам те и ти се радвам

с риск да цопна и падна.

В твоето царство чудесно

живуркаш си кротко и лесно.

Хващаш си малки мушици,

за теб са сладка храница.

Рибката: И аз си имам проблеми

със щуки страшни, големи.

Наоколо те се навъртат

готови да ме нагълтат.

Плиткият бряг ме привлича

на слънце да се препичам.

С много, много тревички

и безброй малки мухички.

Край брега щуки не плуват

тука рибари ловуват.

Затуй край брега си поплувам,

да скачам и да лудувам

със русоляви дечица,

цопайки в топла водица.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дончо Минчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...