14.07.2011 г., 22:41

Дете и рибка

824 0 2

Детето: Рибке малка сребриста,

с очички като мъниста.

Гледам те и ти се радвам

с риск да цопна и падна.

В твоето царство чудесно

живуркаш си кротко и лесно.

Хващаш си малки мушици,

за теб са сладка храница.

Рибката: И аз си имам проблеми

със щуки страшни, големи.

Наоколо те се навъртат

готови да ме нагълтат.

Плиткият бряг ме привлича

на слънце да се препичам.

С много, много тревички

и безброй малки мухички.

Край брега щуки не плуват

тука рибари ловуват.

Затуй край брега си поплувам,

да скачам и да лудувам

със русоляви дечица,

цопайки в топла водица.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дончо Минчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...