Дете на улицата
Дете на улицата
Не помня роден дом и родна стряха!
За мене улицата бе подслон.
И скитници приятели ми бяха!
А правилата – уличен закон!
Коричка хляб достатъчна ми беше!
Благодаря на Бога за това!
Сърцето ми, от болка то кървеше!
Справедливост нямаше в света!
Аз бях щастлив, че днес съм се нахранил,
че ще дочакам утрешния ден!
Лошо никому не съм направил!
Ала съдбата ме наказва мен!
Дали изплащам чужди грях, не зная
и не познавам майка и баща!
Не зная за какво да се покая!
Защо съдбата мене ме избра?
Отраснах пред препълнени витрини,
сред хора със изстинали сърца!
Преглъщах сред богати магазини,
и сред тълпа със каменни лица!
Минаваха далечни, непознати,
безразлични в своя малък свят!
Поток от хора бедни и богати,
те нямаше дори за миг да спрат!
А на човека колко му е нужно?
Коричка хляб! Прегръдка! Топлина!
Останалото всичко е ненужно!
То е само фалш и суета!
03.12.2023 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
