Детето в теб
Понякога, отвътре някой плаче.
Детето в теб, забравено в деня
във който е пораснало сираче,
събужда се, помахва със ръка.
Прошепва: "Хайде, погледни ме!
Попитай ме добре ли съм сега.
Ти чуваш ли, как с гальовно име
те моля. Виж в очите ми сълза!
Захвърлено, обидено, самотно,
живея като цвете във гора
под сянката на борове, сиротно
утихвам - себе си да събера.
Та в мигове решителни, съдбовни,
щастливо да усетя радостта.
И слънцето в душата да просветне..."
Детето в теб приема вечността.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
