23.05.2018 г., 12:24

Детство

615 1 1

Нашите истории се чуват сега. Сега е нашето време!

Ние днес покоряваме света и сякаш никой, нищо не може да ни вземе.

Гласовете ни кънтят свободно, бягаме и стигаме безкрая.

С воля побеждаваме страха, а мечтите ни докосват Рая.

 

Смелостта ни ни отива, тя е нашия верен другар.

Всичко може да загива, но не и нашия неугасващ жар.

Тук се смяхме и мечтахме. За пръв път се осмелихме да живеем.

Протегнали ръце нагоре,  си казахме: „Нека да дивеем!“

Светът сега е наш, наши са и звездите.

Виж! Те греят само за нас. Там са и мечтите.

 

Нека вали, нека  всички ни се смеят. Та ние сме деца, свободни си живеем.

Хващаш ми ръката и ставаш мой верен другар.

Така е и днес играта – неспирна, дори с пепел и кал.

Тези истински усмивки, тези истински сърца…

Нека сме свободни, Боже – та ние сме деца!

 

И други след нас ще дойдат. Тогава техния глас ще кънти.

Друг ще гледа към звездите, други ще са техните мечти.

И те ще дишат свободно, ще дерзаят с жар.

Светът ще поведат достойно, отново ще запалят плам.

 

А ние ще сме на високо. И ще сме вече станали звезди.

Ще им махаме чаровно, слушайки техните мечти.

Тичайте безспирно млади хора. Ваш е днес светът!

Летете без умора, следвайте своя собствен път.

 

И ако някой, някога се сети, кой ли тука е живял? Знайте!

Много мечти са взети, много някой се e смял.

Щастие не се купува, то е вътре в нас.

И докато този свят светува, знайте- ние вярваме във Вас!

Сега идва вашето време и днес смело разпервате крила.

Никой, нищо няма да ви вземе – сега ВИЕ сте деца!   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...