May 23, 2018, 12:24 PM

Детство

614 1 1

Нашите истории се чуват сега. Сега е нашето време!

Ние днес покоряваме света и сякаш никой, нищо не може да ни вземе.

Гласовете ни кънтят свободно, бягаме и стигаме безкрая.

С воля побеждаваме страха, а мечтите ни докосват Рая.

 

Смелостта ни ни отива, тя е нашия верен другар.

Всичко може да загива, но не и нашия неугасващ жар.

Тук се смяхме и мечтахме. За пръв път се осмелихме да живеем.

Протегнали ръце нагоре,  си казахме: „Нека да дивеем!“

Светът сега е наш, наши са и звездите.

Виж! Те греят само за нас. Там са и мечтите.

 

Нека вали, нека  всички ни се смеят. Та ние сме деца, свободни си живеем.

Хващаш ми ръката и ставаш мой верен другар.

Така е и днес играта – неспирна, дори с пепел и кал.

Тези истински усмивки, тези истински сърца…

Нека сме свободни, Боже – та ние сме деца!

 

И други след нас ще дойдат. Тогава техния глас ще кънти.

Друг ще гледа към звездите, други ще са техните мечти.

И те ще дишат свободно, ще дерзаят с жар.

Светът ще поведат достойно, отново ще запалят плам.

 

А ние ще сме на високо. И ще сме вече станали звезди.

Ще им махаме чаровно, слушайки техните мечти.

Тичайте безспирно млади хора. Ваш е днес светът!

Летете без умора, следвайте своя собствен път.

 

И ако някой, някога се сети, кой ли тука е живял? Знайте!

Много мечти са взети, много някой се e смял.

Щастие не се купува, то е вътре в нас.

И докато този свят светува, знайте- ние вярваме във Вас!

Сега идва вашето време и днес смело разпервате крила.

Никой, нищо няма да ви вземе – сега ВИЕ сте деца!   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...