6.10.2020 г., 22:00

Деветдесети ден

670 0 10

ДЕВЕТДЕСЕТИ ДЕН

 

Деветдесети ден протест

и плахо гражданско въстание

срещу управници без чест.

И – от самия бог - Избрания.

 

Деветдесети ден: „Оставка!“

на нагло-смешния каскет

и отегчената прозявка -

на зрителя – смирен аскет.

 

Деветдесети ден протест

и полицейски произвол.

Народът плюе, блее с чест –

очи в екраните забол.

 

Деветдесети ден протест

и тежко чувство на безсилие.

Навред се носи блага вест -

за близко евро-изобилие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Раммадан Л.К. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не, напротив. Каза "В чужбина, според мен, се понесоха на някаква алтруистична вълна за смяна на статуквото..." Не страдам от такъв алтруизъм, обаче ме вкара в групата А "полицай" е професия, но самите хора също са граждани на държавата, в която живеят като всички останали. На мен стихотворението ми хареса технически, като позиция и фактология. Благодаря ти за това, че поразсъждавахме. Лека.
  • Именно, Мариана. За реалността се говори, когато си живял в нея. А за българите в чужбина - когато си такъв. Е, имам двойното достатъчно щастие, та затова си позволих да коментирам. А виж, в политиката и "по света и у нас" няма голяма разлика. Разликата е в "маймуната и на клона на който седи." И понеже си права, че отдавна не съм там - нямам никаква идея дали яйцата, камъните или бомбите са по-подходящи.
  • Хубава картинка, Раммадан. Плахо, блее, верни думи.
  • Когато полицейският произвол иде от някой си Гешев, рано или късно от някъде ще се пръкне ... майор Деянов.(светла му памет на Ламбо)
    Хубав стих. Поздравявам те.
  • О, да - имам представа за "там", защото от "там" идвам, но дали вие имате представа за "тук"?! Не ми харесва, когато се правят обобщения за каквото и да било, когато статистиката е "лично мнение". Без преживяно пък, съвсем..
    А темата за хранителната верига със и без кавички е много дълга. Стихът ми хареса.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...