Oct 6, 2020, 10:00 PM

Деветдесети ден

  Poetry » Civic
672 0 10

ДЕВЕТДЕСЕТИ ДЕН

 

Деветдесети ден протест

и плахо гражданско въстание

срещу управници без чест.

И – от самия бог - Избрания.

 

Деветдесети ден: „Оставка!“

на нагло-смешния каскет

и отегчената прозявка -

на зрителя – смирен аскет.

 

Деветдесети ден протест

и полицейски произвол.

Народът плюе, блее с чест –

очи в екраните забол.

 

Деветдесети ден протест

и тежко чувство на безсилие.

Навред се носи блага вест -

за близко евро-изобилие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Раммадан Л.К. All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не, напротив. Каза "В чужбина, според мен, се понесоха на някаква алтруистична вълна за смяна на статуквото..." Не страдам от такъв алтруизъм, обаче ме вкара в групата А "полицай" е професия, но самите хора също са граждани на държавата, в която живеят като всички останали. На мен стихотворението ми хареса технически, като позиция и фактология. Благодаря ти за това, че поразсъждавахме. Лека.
  • Именно, Мариана. За реалността се говори, когато си живял в нея. А за българите в чужбина - когато си такъв. Е, имам двойното достатъчно щастие, та затова си позволих да коментирам. А виж, в политиката и "по света и у нас" няма голяма разлика. Разликата е в "маймуната и на клона на който седи." И понеже си права, че отдавна не съм там - нямам никаква идея дали яйцата, камъните или бомбите са по-подходящи.
  • Хубава картинка, Раммадан. Плахо, блее, верни думи.
  • Когато полицейският произвол иде от някой си Гешев, рано или късно от някъде ще се пръкне ... майор Деянов.(светла му памет на Ламбо)
    Хубав стих. Поздравявам те.
  • О, да - имам представа за "там", защото от "там" идвам, но дали вие имате представа за "тук"?! Не ми харесва, когато се правят обобщения за каквото и да било, когато статистиката е "лично мнение". Без преживяно пък, съвсем..
    А темата за хранителната верига със и без кавички е много дълга. Стихът ми хареса.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...