3.08.2023 г., 9:19

Девойките от варненския плаж

402 1 2

ДЕВОЙКИТЕ ОТ ВАРНЕНСКИЯ ПЛАЖ

 

На плажа съм си утринна звезда, направо съм панел на три етажа,

най-горе – голо теме и брада – под нея няма нищо! – да ви кажа,

избиха се за селфита със мен! – девойки ме връхлитат на орляци –

и черните ми плувки всеки ден отлитат по различни дестинации,

дочух, че в Русе, Карлово и Лом с портретите ми вдигнали са Лувър,

и колко ли девойки в своя дом? – на снимчиците тайно ме целуват,

 

мелтемът дипли техните коси, и, смаяни от моя лик – тъй скромен,

с три бири и един бонбон "Merci" ме черпят те във скришния си спомен,

ще завалят през зимата писма – обичам те, любими мой Валерий! –

и светлите им роклички – басма, в съня ми ще се веят на драперии,

за пенсийка натрупах вече стаж, пък все тъй чезна в техните зеници.

Девойчици от варненския плаж, от мене отлетели! – светли птици.

 

3 август 2020 г.

гр. Варна, 7, 00 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...