3.08.2023 г., 9:19

Девойките от варненския плаж

404 1 2

ДЕВОЙКИТЕ ОТ ВАРНЕНСКИЯ ПЛАЖ

 

На плажа съм си утринна звезда, направо съм панел на три етажа,

най-горе – голо теме и брада – под нея няма нищо! – да ви кажа,

избиха се за селфита със мен! – девойки ме връхлитат на орляци –

и черните ми плувки всеки ден отлитат по различни дестинации,

дочух, че в Русе, Карлово и Лом с портретите ми вдигнали са Лувър,

и колко ли девойки в своя дом? – на снимчиците тайно ме целуват,

 

мелтемът дипли техните коси, и, смаяни от моя лик – тъй скромен,

с три бири и един бонбон "Merci" ме черпят те във скришния си спомен,

ще завалят през зимата писма – обичам те, любими мой Валерий! –

и светлите им роклички – басма, в съня ми ще се веят на драперии,

за пенсийка натрупах вече стаж, пък все тъй чезна в техните зеници.

Девойчици от варненския плаж, от мене отлетели! – светли птици.

 

3 август 2020 г.

гр. Варна, 7, 00 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...