Aug 3, 2023, 9:19 AM

Девойките от варненския плаж

  Poetry
400 1 2

ДЕВОЙКИТЕ ОТ ВАРНЕНСКИЯ ПЛАЖ

 

На плажа съм си утринна звезда, направо съм панел на три етажа,

най-горе – голо теме и брада – под нея няма нищо! – да ви кажа,

избиха се за селфита със мен! – девойки ме връхлитат на орляци –

и черните ми плувки всеки ден отлитат по различни дестинации,

дочух, че в Русе, Карлово и Лом с портретите ми вдигнали са Лувър,

и колко ли девойки в своя дом? – на снимчиците тайно ме целуват,

 

мелтемът дипли техните коси, и, смаяни от моя лик – тъй скромен,

с три бири и един бонбон "Merci" ме черпят те във скришния си спомен,

ще завалят през зимата писма – обичам те, любими мой Валерий! –

и светлите им роклички – басма, в съня ми ще се веят на драперии,

за пенсийка натрупах вече стаж, пък все тъй чезна в техните зеници.

Девойчици от варненския плаж, от мене отлетели! – светли птици.

 

3 август 2020 г.

гр. Варна, 7, 00 ч.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...