11.12.2019 г., 10:53 ч.

Диагноза 

  Поезия
586 8 9

Посбръчка се на острия си лакът,

Подпрял си се на мен, за да вървиш...

Е, почини си, ти не си изплакан.

Аз ще те паля, ти ще ме гасиш!

Но може да не ти е много лесно -

и бухалът с очи не вижда нощем.

Горчи ти хляба, а измесих пресен,

откраднах огън и пещта е още

гореща от беснялото желязо!

Прощавай, мечът скри си зад перото.

Тя, моята любов не е заразна,

но ти живот си болен за доброто!

Това е зло, от жажда изтерзано,

водата кална пило в оня свят.

Лекарство няма, да мълчиш е рано

и нося те през рамо до откат!

Защото съм вода на сняг калена-

небе да мия, птица да спася!

И не веднъж горях на лед студена,

подпалиш ли ме, аз ще те гася!

© Всички права запазени

Стрелката на часовника се счупи
на точно четиридесет без малко –
не издържа в будилника си схлупен
и времето обърка се тотално.
А "малко"-то оказа се при мене ...
  820  20 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво е, Краси!
  • Кой не обича диагнозите... нали с тях се лекуваме. Но диагнозата на твоя подарък не е сбъркана, Мая - "стрелката на часовника се счупи", а сърцето тупа ли тупа. Благодаря ти за вдъхновението!
  • Хъ-хъ. Колко бойно и готино!
    Развихрила си перото си, Краси.
    Обичам диагнозите с характер! Много! Та и много мой и "сбъркан" е стихът ти!
    Благодаря от сърце за продължението!
  • Поздрави, Марко - благодаря ти!
  • Силно написано !
    Поздрави !
  • Мая още не си е отворила подаръка, но от сърце благодаря на всички, които надникнаха в него. Животът е майстор на "диагнозите" - от двама нормални луд не става, но "след четиридесет и малко", това условие отпада Благодаря ви за отзивите, бъдете силни!
  • Замислящ стих! Поздравления!
  • "И не веднъж горях на лед студена,
    подпалиш ли ме, аз ще те гася!"
    Прекрасно!
  • Красиво луди! Харесвате ми😀
Предложения
: ??:??