Диагноза
Посбръчка се на острия си лакът,
Подпрял си се на мен, за да вървиш...
Е, почини си, ти не си изплакан.
Аз ще те паля, ти ще ме гасиш!
Но може да не ти е много лесно -
и бухалът с очи не вижда нощем.
Горчи ти хляба, а измесих пресен,
откраднах огън и пещта е още
гореща от беснялото желязо!
Прощавай, мечът скри си зад перото.
Тя, моята любов не е заразна,
но ти живот си болен за доброто!
Това е зло, от жажда изтерзано,
водата кална пило в оня свят.
Лекарство няма, да мълчиш е рано
и нося те през рамо до откат!
Защото съм вода на сняг калена-
небе да мия, птица да спася!
И не веднъж горях на лед студена,
подпалиш ли ме, аз ще те гася!
© Красимира Чакърова All rights reserved.
