30.08.2018 г., 11:18

На четиридесет без малко

1.1K 10 20

Стрелката на часовника се счупи 
на точно четиридесет без малко –
не издържа в будилника си схлупен
и времето обърка се тотално.

А "малко"-то оказа се при мене
над минус осемнадесет години –
гореща кръв до точка на кипене,
май шансът й е нулев да изстине.

Синхронно с четиридесет без малко
режимно спрях и да съм суеверна –
не чукам на дърво и ала-бала...
Преди да срежа, три пъти не меря.

На сдържаност тепърва да се уча
е в разрез с мойта лична панацея.
За вас съм твърде сложен, частен случай.
Поцъкайте с език. Така живея!

На точно четиридесет без малко
съм любовта от старите поеми –
подкупух с огън в себе си весталката,
която бди над "счупеното време"!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Нарлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ей, Щур (оте), Марко да ви са щури празниците! Вълшебства под елхата и в сърцата ви!
  • Прекрасно !
  • Щурче, липсваш ми!
  • Еха, завидях си за прекрасните коментари, които сте ми оставили!
    Тиктакът спира там, където е "твоята" възраст. 18-25-30...мисля си, оттам нататък само тялото остарява!
    💃🌹
  • Четирдесет без малко....а двойно повече..?Часовникът е вече антика,служи само да напомня ,че някога е бил и красив и можещ да цъка и необходимост,а сега с умиление си спомнят за него,но повече пречи,а той се бута ли бута да го забележат,да побутнат нещо,,та пак да тръгне,макар да знае,че няма да е същото.....Времето е друго!Виж какви ги надърдорих,Мая,нещо ме "бодна" стиха ти носталгично!Дано разбереш моите метафори!А твоето съдържание е вълшебно-и в преносен и в истински смисъл!!

Диагноза

Посбръчка се на острия си лакът,
Подпрял си се на мен, за да вървиш...
Е, почини си, ти не си изплакан.
Аз ще те паля, ти ще ме гасиш!
Но може да не ти е много лесно - ...
896 8 9

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...