30.08.2018 г., 11:18

На четиридесет без малко

1.1K 10 20

Стрелката на часовника се счупи 
на точно четиридесет без малко –
не издържа в будилника си схлупен
и времето обърка се тотално.

А "малко"-то оказа се при мене
над минус осемнадесет години –
гореща кръв до точка на кипене,
май шансът й е нулев да изстине.

Синхронно с четиридесет без малко
режимно спрях и да съм суеверна –
не чукам на дърво и ала-бала...
Преди да срежа, три пъти не меря.

На сдържаност тепърва да се уча
е в разрез с мойта лична панацея.
За вас съм твърде сложен, частен случай.
Поцъкайте с език. Така живея!

На точно четиридесет без малко
съм любовта от старите поеми –
подкупух с огън в себе си весталката,
която бди над "счупеното време"!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Нарлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ей, Щур (оте), Марко да ви са щури празниците! Вълшебства под елхата и в сърцата ви!
  • Прекрасно !
  • Щурче, липсваш ми!
  • Еха, завидях си за прекрасните коментари, които сте ми оставили!
    Тиктакът спира там, където е "твоята" възраст. 18-25-30...мисля си, оттам нататък само тялото остарява!
    💃🌹
  • Четирдесет без малко....а двойно повече..?Часовникът е вече антика,служи само да напомня ,че някога е бил и красив и можещ да цъка и необходимост,а сега с умиление си спомнят за него,но повече пречи,а той се бута ли бута да го забележат,да побутнат нещо,,та пак да тръгне,макар да знае,че няма да е същото.....Времето е друго!Виж какви ги надърдорих,Мая,нещо ме "бодна" стиха ти носталгично!Дано разбереш моите метафори!А твоето съдържание е вълшебно-и в преносен и в истински смисъл!!

Диагноза

Посбръчка се на острия си лакът,
Подпрял си се на мен, за да вървиш...
Е, почини си, ти не си изплакан.
Аз ще те паля, ти ще ме гасиш!
Но може да не ти е много лесно - ...
896 8 9

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...