Стрелката на часовника се счупи
на точно четиридесет без малко –
не издържа в будилника си схлупен
и времето обърка се тотално.
А "малко"-то оказа се при мене
над минус осемнадесет години –
гореща кръв до точка на кипене,
май шансът й е нулев да изстине.
Синхронно с четиридесет без малко
режимно спрях и да съм суеверна –
не чукам на дърво и ала-бала...
Преди да срежа, три пъти не меря.
На сдържаност тепърва да се уча
е в разрез с мойта лична панацея.
За вас съм твърде сложен, частен случай.
Поцъкайте с език. Така живея!
На точно четиридесет без малко
съм любовта от старите поеми –
подкупух с огън в себе си весталката,
която бди над "счупеното време"!
© Мая Нарлиева Всички права запазени