Той
Девет години самозадоволяване,
как се лекува такова заболяване?
Тя
Едва ли ще те отуча –
ти си тежък случай.
Той
Не ми е тежало, че нося
такава жестока диагноза.
Тя
Тогава постоянно носи си я –
ръката ти чака нова мисия!
Той
Не, тя иска някой да ù партнира,
изморена е – не я оставям намира!
Тя
Най-добре намери си куртизанка
със обноски на англичанка.
Той
Не съм паралия, единствената,
с която спя, се казва – Немотия.
Тя
Да, обичайната сцена – беден студент,
имащ от живота какво да взема.
Той
Еми, какво да се прави –
жертва съм на женски нрави.
Тя
О, бедното момче –
много е зле!
Той
Все пак мога да обичам,
без Казанова да се наричам.
Тя
Големи думи от голям странник.
Странно, не приличаш на ненормалник.
Той
Приличам – не приличам;
обичам – не обичам…
Тя
Да, ти си човек на крайности –
пълна кошница с потайности.
Той
Аз съм това… Ти пък не си…
Конкретното е глупаво, мадам Бовари!
Тя
Защо ми викаш така, не зная.
Пък и… обичам с хората да си играя.
Той
Докато нечии подробности отчиташ,
губиш време човека да заобичаш.
Тя
От вулгарности тръгнахме,
а до любовта стигнахме!
Той
Само Бог
знае нашия епилог.
Тя
Защо? И аз го знам.
Две сенки сливат се – лунен екран.
Той
Луна? Луна?
Къде е тя?
Тя
Намекът не ти ли е познат,
зле си с любовния занаят.
Той
Зле, незле –
любовта ти ме зове!
Тя
Директността не ти е присъща, но…
но тялото ми има какво да ти връща.
© Winston Smith Всички права запазени