Диалог

Той

Девет години самозадоволяване,

как се лекува такова заболяване?

Тя

Едва ли ще те отуча –

ти си тежък случай.

Той

Не ми е тежало, че нося

такава жестока диагноза.

Тя

Тогава постоянно носи си я –

ръката ти чака нова мисия!

Той

Не, тя иска някой да ù партнира,

изморена е – не я оставям намира!

Тя

Най-добре намери си куртизанка

със обноски на англичанка.

Той

Не съм паралия, единствената,

с която спя, се казва – Немотия.

Тя

Да, обичайната сцена – беден студент,

имащ от живота какво да взема.

Той

Еми, какво да се прави –

жертва съм на женски нрави.

Тя

О, бедното момче –

много е зле!

Той

Все пак мога да обичам,

без Казанова да се наричам.

Тя

Големи думи от голям странник.

Странно, не приличаш на ненормалник.

Той

Приличам – не приличам;

обичам – не обичам…

Тя

Да, ти си човек на крайности –

пълна кошница с потайности.

Той

Аз съм това… Ти пък не си…

Конкретното е глупаво, мадам Бовари!

Тя

Защо ми викаш така, не зная.

Пък и… обичам с хората да си играя.

Той

Докато нечии подробности отчиташ,

губиш време човека да заобичаш.

Тя

От вулгарности тръгнахме,

а до любовта стигнахме!

Той

Само Бог

знае нашия епилог.

Тя

Защо? И аз го знам.

Две сенки  сливат се – лунен екран.

Той

Луна? Луна?

Къде е тя?

Тя

Намекът не ти ли е познат,

зле си с любовния занаят.

Той

Зле, незле –

любовта ти ме зове!

Тя

Директността не ти е присъща, но…

но тялото ми има какво да ти връща.