Диалог между поет и Бог

29.12.2019 г., 17:23 ч.

Поезия » Друга

5.0 / 2

764 0 1

Поетът:
В надпреварата житейска
аз избродих своя път.
Минах мярката библейска,
затова ми сложи прът!
Бог:
Стига толкова си тичал
по земята гол и бос.
Много страдал си, обичал,
ала тук си само гост.
Платата ти е в душата –
не е в злато и сребро. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Неприказка
Кокиче

Сънуваш призрака на пролетта сред голите дървета на декември... едно кокиче - знак на близостта на д...
Невъзможност

Избрах си я. Онази невъзможност, която ме държи на разстояние, далеч от грях и сънища тревожни, с пр...
Разпродажба на спомени

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Още произведения »