Диалог между поет и Бог
ДИАЛОГ
МЕЖДУ ПОЕТ И БОГ
Поетът:
В надпреварата житейска
аз избродих своя път.
Минах мярката библейска,
затова ми сложи прът!
Бог:
Стига толкова си тичал
по земята гол и бос.
Много страдал си, обичал,
ала тук си само гост.
Платата ти е в душата –
не е в злато и сребро.
Тя е сбрала светлината
в стореното тук добро.
Поетът:
Боже, аз поет съм, пиша
за любов и красота.
В моя стих небето диша,
чиста ми е съвестта.
Затова ми дай отсрочка
да завърша своя труд.
Сетне пак сложи ми точка –
да умра поне прочут!
Бог:
О, безумецо, поете,
ти прашинка си пред мен.
Радвай се на всяко цвете
и на всеки Божи ден!
А кога ще видиш края -
само Аз това го зная!
© Радко Стоянов All rights reserved.
Вярно е - Радвай се на всяко цвете, и на всеки Божи ден!