Диалог със тишината
И ето, пак не мога да заспя,
отново сме си аз и самотата,
със лист и мòлив ще творя,
ще се доверя на тишината.
За всичко ще я питам, от отдавна,
обичта си как, къде изгубих,
поне въпроси няма да задава,
и няма как да се заблудя.
Любовта във мрака ще потърсим
по пътя извървян, назад, където
пориви забравени прекършват
ритъмът и стонът на сърцето.
Там във таен къс, сърдечен
скътаната, плаха топлина
припомня, че човекът е обречен
в себе си да носи светлина.
Във топлина студът ще се разтвори,
ще се сбогува с всякоя душа,
която със любов ще заговори,
че са ѝ чужди тъмнина и самота.
© Гинка Любенова Косева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ranrozar (Стойчо Станев)
Моите адмирации! -
Веси_Еси (Еси)
Чудесен стих! Поздрави! -
Ve2666 (Василка Ябанджиева)
Хубаво! -
Звездичката (Ивелина каменова)
Браво, хубав стих!
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.