Диалог със тишината
И ето, пак не мога да заспя,
отново сме си аз и самотата,
със лист и мòлив ще творя,
ще се доверя на тишината.
За всичко ще я питам, от отдавна,
обичта си как, къде изгубих,
поне въпроси няма да задава,
и няма как да се заблудя.
Любовта във мрака ще потърсим
по пътя извървян, назад, където
пориви забравени прекършват
ритъмът и стонът на сърцето.
Там във таен къс, сърдечен
скътаната, плаха топлина
припомня, че човекът е обречен
в себе си да носи светлина.
Във топлина студът ще се разтвори,
ще се сбогува с всякоя душа,
която със любов ще заговори,
че са ѝ чужди тъмнина и самота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гинка Любенова Косева Всички права запазени
