Дига
Дига
Земя, назаем от морето,
зад дигата стои.
Трапец разтегнат, докъдето
суша истинска се появи.
Вълните яростно разбиват
тела във каменната твърд.
Команда: „Бий хлапето!“
в различен вариант.
И вятърът не дава милостиня,
надува бузи като за последен път.
Скалистите отломки той протрива
с въздушния си ъглошлайф.
Навътре хоризонтът не е морски
и няма яростни вълни.
Релефът е перфектно плосък,
лалета в правоъгълни лехи.
Но сладко напрежение витае
над тези шарени поля.
Морско дъно – невърнат заем,
вълни и вятър питат: – Докога?
Земята все по-тясна става,
от устрема към по-добър живот.
В блатата имаме държава,
но сме щастлив народ.
Щом трябва, ще откраднем суша,
и пръсти ще забием в нея.
Във неизсъхналата още пустош
ще пуснем корени, ще сеем.
Морето нека сипе ярост
и вятърът да духа без почивка.
Ще впрегнем силата им не на халос,
ще срещнем трудното с усмивка.
Земя, назаем от морето,
зад дигата си построихме.
От никого не чакахме куплети,
на себе си се доверихме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Бърдаров Всички права запазени
