Дихание...
Понякога, когато съм сама
и нещо правя,
усещам полъх сякаш,
лек... неуловим
за сетивата,
носещ твоето дихание -
незрим,
но топъл,
пълен с парещо послание,
което ме целува по врата,
по шията се плъзга...
и на ухото ми шепти,
неразбираеми за другите слова,
които се усещат не със слух,
а само със отворена душа.
Погъделичква ме уханието,
което обожавам,
тъй както сутрешният полъх
гъделичка птичите криле,
приготвени за първия си полет
или вълната бреговете както гали,
...или зората - спящото лице.
Това докосване ме прави
част от теб,
превръща ме в робиня,
която няма господар,
...във просякиня,
молеща един единствен дар -
същото особено дихание,
което те пренася до мен..
Дори когато не си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Всички права запазени
