diana (Диана)
15 44
4.02.2005 г., 0:46 ч.

Дихание... 

  Поезия
1603 0 4

Понякога, когато съм сама
и нещо правя,
усещам полъх сякаш,
лек... неуловим
за сетивата,
носещ твоето дихание -
незрим,
но топъл,
пълен с парещо послание,
което ме целува по врата,
по шията се плъзга...
и на ухото ми шепти,
неразбираеми за другите слова,
които се усещат не със слух,
а само със отворена душа.

Погъделичква ме уханието,
което обожавам,
тъй както сутрешният полъх
гъделичка птичите криле,
приготвени за първия си полет
или вълната бреговете както гали,
...или зората - спящото лице.
Това докосване ме прави
част от теб,
превръща ме в робиня,
която няма господар,
...във просякиня,
молеща един единствен дар -
същото особено дихание,
което те пренася до мен..

Дори когато не си...

© Диана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дано...
    Благодаря ти много Принцес!
  • Благодаря и на двете. Аз...това дихание наистина го усещам от време на време. Обръщам се, но се оказва, че съм сама в стаята. Много приятно чувство и...топло усещане за..любов. Не може да се опише с думи. Въпреки, че щом сте го почувствали...може би съм го пресъздала добре.
  • Много е истинско,както е писала Галя "и аз почти о усетих това дихание... "!
  • и аз почти о усетих това дихание...
Предложения
: ??:??