Дихание...
Понякога, когато съм сама
и нещо правя,
усещам полъх сякаш,
лек... неуловим
за сетивата,
носещ твоето дихание -
незрим,
но топъл,
пълен с парещо послание,
което ме целува по врата,
по шията се плъзга...
и на ухото ми шепти,
неразбираеми за другите слова,
които се усещат не със слух,
а само със отворена душа.
Погъделичква ме уханието,
което обожавам,
тъй както сутрешният полъх
гъделичка птичите криле,
приготвени за първия си полет
или вълната бреговете както гали,
...или зората - спящото лице.
Това докосване ме прави
част от теб,
превръща ме в робиня,
която няма господар,
...във просякиня,
молеща един единствен дар -
същото особено дихание,
което те пренася до мен..
Дори когато не си...
© Диана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря и на двете.
Аз...това дихание наистина го усещам от време на време. Обръщам се, но се оказва, че съм сама в стаята. Много приятно чувство и...топло усещане за..любов. Не може да се опише с думи. Въпреки, че щом сте го почувствали...може би съм го пресъздала добре. -
Много е истинско,както е писала Галя "и аз почти о усетих това дихание... "!
-
и аз почти о усетих това дихание...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря ти много Принцес!