ДИЙ, КОНЧЕ...
“Конче врано под луна голяма...”
Федерико Гарсия ЛОРКА, “Коннишка песен”
Дий, препускай, конче мое, скачай,
прекосявай напреки полята!
Слънцето залезе, падна здрачът,
ще изгрее всеки миг луната.
Тичай, конче, тази нощ е тъмна,
дишай с ноздри пламък, мятай грива –
да препускаме, доде се съмне,
в дън горите Тилилейски диви.
И какво, че няма край и свършек ...