Дий, конче...
ДИЙ, КОНЧЕ...
“Конче врано под луна голяма...”
Федерико Гарсия ЛОРКА, “Коннишка песен”
Дий, препускай, конче мое, скачай,
прекосявай напреки полята!
Слънцето залезе, падна здрачът,
ще изгрее всеки миг луната.
Тичай, конче, тази нощ е тъмна,
дишай с ноздри пламък, мятай грива –
да препускаме, доде се съмне,
в дън горите Тилилейски диви.
И какво, че няма край и свършек
този път пред мен в тъмата глуха,
че боде очите сухо върше,
че не свири кос, а буха бухал?
Ти препускай, мое конче врано,
с грива – свила и с гореща кожа!
Та какво, че с теб една поляна
цял живот да прекосим не можем,
че галопът всъщност е измама...
Ти препускай! Още съм в седлото.
В черен мрак ли яздим с тебе двама
или прекосяваме живота?
Затова ли, конче хвърковато,
уж се къпеш цяло в лунна пяна,
уж препускаш, а сме все в гората –
все на тая същата поляна?
Полунощ е, но е всъщност рано.
Ти не спирай, не скъсявай крачка!
Люшкай грива, мое конче врано –
моя стара дървена играчка.
© Валентин Чернев All rights reserved.
