5.11.2011 г., 10:16

Диктаторите в сянка

1.1K 3 8

ДИКТАТОРИТЕ В СЯНКА 

 

                                В памет на човека, отдал живота си

                                 за свободата на своята Родина...

                                 Истински свободен е само този,

                                 който икономически е свободен.

 

Във сянката на власт могъща.

Под булото на “демократи”.

Отиват си и пак се връщат –

лица различни, но познати.

 

В света на Оруел се будим

с души от  глупост оскотели.

Нормалните наричат “луди”,

а лудите са ни повели...

 

Не знаеме къде сме още –

в кръга, от камери опасан.

А дните ни са бели нощи,

в които вълци вият бясно.

 

И пак там, някъде далече,

летят ракети, бомби падат.

Заспиват във съня си вечен

деца, жени, мъжете млади.

 

В нощта убийците платени

изчезват с бързи самолети.

А пясъка топящ се стене

и сухата пустиня свети.

 

Но кой в злодейство е облечен? –

човекът в шатрата си бедна...

Или дошлият отдалече,

убил надеждата последна.

 

Диктаторите в сянка никой

не ги вини, че са палачи.

Тълпи и медии ликуват,

а свити в мрака жертви плачат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любен Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...