Nov 5, 2011, 10:16 AM

Диктаторите в сянка

  Poetry » Civic
1.1K 3 8

ДИКТАТОРИТЕ В СЯНКА 

 

                                В памет на човека, отдал живота си

                                 за свободата на своята Родина...

                                 Истински свободен е само този,

                                 който икономически е свободен.

 

Във сянката на власт могъща.

Под булото на “демократи”.

Отиват си и пак се връщат –

лица различни, но познати.

 

В света на Оруел се будим

с души от  глупост оскотели.

Нормалните наричат “луди”,

а лудите са ни повели...

 

Не знаеме къде сме още –

в кръга, от камери опасан.

А дните ни са бели нощи,

в които вълци вият бясно.

 

И пак там, някъде далече,

летят ракети, бомби падат.

Заспиват във съня си вечен

деца, жени, мъжете млади.

 

В нощта убийците платени

изчезват с бързи самолети.

А пясъка топящ се стене

и сухата пустиня свети.

 

Но кой в злодейство е облечен? –

човекът в шатрата си бедна...

Или дошлият отдалече,

убил надеждата последна.

 

Диктаторите в сянка никой

не ги вини, че са палачи.

Тълпи и медии ликуват,

а свити в мрака жертви плачат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любен Стефанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...