Nov 5, 2011, 10:16 AM

Диктаторите в сянка

  Poetry » Civic
1.1K 3 8

ДИКТАТОРИТЕ В СЯНКА 

 

                                В памет на човека, отдал живота си

                                 за свободата на своята Родина...

                                 Истински свободен е само този,

                                 който икономически е свободен.

 

Във сянката на власт могъща.

Под булото на “демократи”.

Отиват си и пак се връщат –

лица различни, но познати.

 

В света на Оруел се будим

с души от  глупост оскотели.

Нормалните наричат “луди”,

а лудите са ни повели...

 

Не знаеме къде сме още –

в кръга, от камери опасан.

А дните ни са бели нощи,

в които вълци вият бясно.

 

И пак там, някъде далече,

летят ракети, бомби падат.

Заспиват във съня си вечен

деца, жени, мъжете млади.

 

В нощта убийците платени

изчезват с бързи самолети.

А пясъка топящ се стене

и сухата пустиня свети.

 

Но кой в злодейство е облечен? –

човекът в шатрата си бедна...

Или дошлият отдалече,

убил надеждата последна.

 

Диктаторите в сянка никой

не ги вини, че са палачи.

Тълпи и медии ликуват,

а свити в мрака жертви плачат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любен Стефанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...