24.10.2013 г., 10:24  

Дилема

873 0 12

Дилема

В Театъра на сенките декорът е излишен

защото смисълът си има роля, а щом

застанал си сред публиката му- ще плачеш,

ще се смееш, ще въздишаш. Сезоните са силуети,

обгърнати от Светлината. Актьори са!

Творят, с контурите на формата, Съдбата си.

 

За никого тук,  Драматургът не оставя собствен цвят.

Защо ли, доброволно, следват двете крайности

на Разума очите ти?! Защо ли мислиш само с тях,

забравяйки: слуха и осезанието; аромата и вкуса

на Дните си?

Пиесата си има свое его, а затова, че тя докара ви

до тук… Сърдете се: или на себе си, или- на него.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...