24.10.2013 г., 10:24  

Дилема

858 0 12

Дилема

В Театъра на сенките декорът е излишен

защото смисълът си има роля, а щом

застанал си сред публиката му- ще плачеш,

ще се смееш, ще въздишаш. Сезоните са силуети,

обгърнати от Светлината. Актьори са!

Творят, с контурите на формата, Съдбата си.

 

За никого тук,  Драматургът не оставя собствен цвят.

Защо ли, доброволно, следват двете крайности

на Разума очите ти?! Защо ли мислиш само с тях,

забравяйки: слуха и осезанието; аромата и вкуса

на Дните си?

Пиесата си има свое его, а затова, че тя докара ви

до тук… Сърдете се: или на себе си, или- на него.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...