Oct 24, 2013, 10:24 AM  

Дилема

865 0 12

Дилема

В Театъра на сенките декорът е излишен

защото смисълът си има роля, а щом

застанал си сред публиката му- ще плачеш,

ще се смееш, ще въздишаш. Сезоните са силуети,

обгърнати от Светлината. Актьори са!

Творят, с контурите на формата, Съдбата си.

 

За никого тук,  Драматургът не оставя собствен цвят.

Защо ли, доброволно, следват двете крайности

на Разума очите ти?! Защо ли мислиш само с тях,

забравяйки: слуха и осезанието; аромата и вкуса

на Дните си?

Пиесата си има свое его, а затова, че тя докара ви

до тук… Сърдете се: или на себе си, или- на него.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...