Дилема
- Защо оклюмал си така, приятелю?
Животът можел да ни раздели!?...
Побутнах лакътя му настоятелно
и с глас пресипнал той ми сподели:
- Пътечка всеки има под небето,
дали ще се пресичат те докрай?!...
И как да ти призная, че сърцето
кипи, бушува от любов... Познай!...
... Да кажа, че е станало случайно,
ще ме помислиш за нещастно луд.
Искра прехвръкна, първо краткотрайно,
но ряпа да яде сега Бейрут!
От месец вече виждаме се с нея -
Любов е! Как да я делим, нали?
Една-единствена жена копнея,
приятели сме, знам, че те боли...
И ако има по-ужасно нещо
от липсата на вяра в този свят,
това е да се влюбиш най-горещо
в изгора на приятел като брат!
Повдигна той очите помътнели.
Видях нощта, когато ме спаси –
пропаднал в пропаст... мътните ме взели!
Не съм разбрал, че мъка го гаси!
- Приятелю, на двайсет и една сме!
Аз влюбен съм, но не неизлечим!
И да загубя теб е по-ужасно!...
С предателството как да се простим?!
Едва ли съм се влюбил за последно
и с тебе сили за жена не меря!
Щом в тъмното успеем да сме заедно,
аз в светлото си пътя ще намеря!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Благодаря и за подкрепата и за усмивките! 
