16.10.2011 г., 12:39 ч.

Дишай! 

  Поезия » Друга
1590 0 34

 

„The last rose of summer”

 

 

Пиша ти последното писмо

точно под гръбнака на дъгата.

След това - било какво било.

След това животът ще е кратък.

 

Но сега е дълго. Цяла смърт,

на кълбо сърцето навъртяла.

Малък стана въздухът. И твърд.

Любовта не се побира в тяло,

 

нито в разум. Само в светлина,

утаена в края на окото.

Тук е тясно, а пък тя - една.

И преля във думи от писмото.

 

И до теб когато стигне то,

времето за миг ще стане старо.

Сигурно годините му - сто.

Но ще тегне колкото китара.

 

Без любов ще се стопи брегът

и морето ще го глътне. Грозно.

Ще останеш жив. И този път.

... Само че след мене няма рози.

 

© Дарина Дечева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??