Дишай!
„The last rose of summer”
Пиша ти последното писмо
точно под гръбнака на дъгата.
След това - било какво било.
След това животът ще е кратък.
Но сега е дълго. Цяла смърт,
на кълбо сърцето навъртяла.
Малък стана въздухът. И твърд.
Любовта не се побира в тяло,
нито в разум. Само в светлина,
утаена в края на окото.
Тук е тясно, а пък тя - една.
И преля във думи от писмото.
И до теб когато стигне то,
времето за миг ще стане старо.
Сигурно годините му - сто.
Но ще тегне колкото китара.
Без любов ще се стопи брегът
и морето ще го глътне. Грозно.
Ще останеш жив. И този път.
... Само че след мене няма рози.
© Дарина Дечева All rights reserved.
