Дивна земя
Дивна Земя
Слушал ли си пулса на земята -
лава и клокочи във недрата.
Шепнала ли ти е притчата си свята
как за гледци и дадени са езерата.
И облечена е от дете в дантела,
която е от облаци изплела,
как разпуска нощем си косите
и за корона слага си звездите.
Уханието и сутрин тъй омайно
не е отварата на биле тайно -
мирис е на зряло жито лятос,
а зиме къпе се във бяла святост.
Знаеш ли, че мие си краката
на океаните във коритата,
а ръце и са горите разшумени,
зъбите и - върховете заскрежени.
Гръд и са високите била,
а парфюмът – борова смола,
усмивка и е чашка на цветче,
а кръвта и във реките ни тече.
И рожбите и казва, че са дните -
люлки им били поли на планините.
Завивка са и пясъците златни
гозбата и - билки благодатни.
Знаеш ли, че от тревата млада,
за нея пролет прави се помада
и, че непристъпните каньони
нейни царски са балкони!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
