Дивна земя
Дивна Земя
Слушал ли си пулса на земята -
лава и клокочи във недрата.
Шепнала ли ти е притчата си свята
как за гледци и дадени са езерата.
И облечена е от дете в дантела,
която е от облаци изплела,
как разпуска нощем си косите
и за корона слага си звездите.
Уханието и сутрин тъй омайно
не е отварата на биле тайно -
мирис е на зряло жито лятос,
а зиме къпе се във бяла святост.
Знаеш ли, че мие си краката
на океаните във коритата,
а ръце и са горите разшумени,
зъбите и - върховете заскрежени.
Гръд и са високите била,
а парфюмът – борова смола,
усмивка и е чашка на цветче,
а кръвта и във реките ни тече.
И рожбите и казва, че са дните -
люлки им били поли на планините.
Завивка са и пясъците златни
гозбата и - билки благодатни.
Знаеш ли, че от тревата млада,
за нея пролет прави се помада
и, че непристъпните каньони
нейни царски са балкони!
© Ренета Първанова All rights reserved.
