Дивна Земя
Слушал ли си пулса на земята -
лава и клокочи във недрата.
Шепнала ли ти е притчата си свята
как за гледци и дадени са езерата.
И облечена е от дете в дантела,
която е от облаци изплела,
как разпуска нощем си косите
и за корона слага си звездите.
Уханието и сутрин тъй омайно
не е отварата на биле тайно -
мирис е на зряло жито лятос, ...