Последната вечер на юни
Последната вечер на юни
Притихна след грохота сводът небесен
и с ласки сълзите му бризът избърса.
Денят се прегърби и вяло посърна.
Акорд се понесе от култова песен –
мелодия стара, отколе известна.
Унилото слънце прощално прегърна
скалите край Яйлата, в сумрака бързо
дъгата трицветна безследно изчезна.
Хипари край огън очакват Джулая:
бутилка прескача от устни на устни,
китара проплаква с разстроени струни...
И с погледи трепетно впити в безкрая
очакват мига те, безумно предвкусват
как слънцето Камен бряг пак ще целуне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Тенев Всички права запазени
