1.07.2023 г., 7:35

Джулай Морнинг

523 1 2

Пеят вълните,

свири китара!

Плачат мъглите,

мият олтара!

 

Блясва Светлика - 

нова надежда!  

Вее осика

думи нарежда:

 

Добре дошъл, ти първи юли, 

със песни, музика и танци! 

Строи ме ний магични кули, 

подготвени като спартанци! 

 

Искаме да сме свободни, 

а не притиснати, угодни! 

Да бъдем всичките щастливи, 

а не в неволя мълчаливи! 

 

Искаме да няма страх, беди

и да бъдат всичките добри. 

Искаме за всеки къшей хляб

и да бъде погледът ни благ. 

 

Нека се създадат закони, 

злодеите да нямат брони. 

Нека всяко мъничко дете

спокойно в Родината расте.

 

Господ здраве да ни дава,

да сме в слънчева държава! 

Нека имаме щастливи дни

и в живота да ни провърви! 

 

Пеят вълните, 

свири китара! 

Свежест в гърдите, 

любов създава! 

 

Има богатства -

омайват с чара!

Изгрев пораства, 

дава ни вяра! 

 

30.06.2023

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Арменчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Петя, Тони, хубав юли Ви желая! Песента на Юрая Хиип ме кара да настръхвам и да се потапям в магията и красотата на живота с всички мравчици, които можем да усетим
  • Прекрасен стих, Кремена! Много истини си казала.
    Благодаря ти за финалните думи. Искам да те поздравя с клипа -
    https://www.youtube.com/watch?v=TH6r0GtuKMA

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...