28.11.2007 г., 16:56

Днес...

1.6K 0 27
 

Днес не искам никой да ме обича!

Ще остана сама и ще се наплача.

Омръзна ми да бъда все прилична,

ще съм лоша... и  ще се накажа!

Днес при мен сърцето е под ключ

не ме търси, давам си почивка,

дори не искам слънчев лъч

да виждам, не ми е до усмивка.

Днес затръшвам си вратата,

под носа ти. Да, ще съжалявам!

Ще се скрия даже от съдбата

и да ме подмине, силно се надявам!

Днес се моля дъжд да завали,

прозорецът за него ще отворя

и от студ сърцето само да боли,

да боли, боли... боли на воля!

Днес не искам да те наранявам,

поне за малко няма да те мисля,

утре знам, отново ще се извинявам,

но утре, че днес от мен ти писва!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Нилсън Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ОчАРОВАН СЪМ
  • Мазохистичен стих
  • Деска, благодаря ти!
    Мацко, не издавай тайни...не им е работа да знаят как се наказвам
  • Дали ми пасва коментара или не,
    ще кажа, Люско, моята позиция,
    макар да е била за вчера, не за днес.
    След туй, която си написала:
    "Омръзна ми да бъда все прилична,
    ще съм лоша... и ще се накажа!"-
    ти казвам много лично: Дръж се по-прилично,
    че бИча да не развъртявам... без причина!
    Много усмивки нека имаш днес, милата ми!!!
  • Откровен, тъжен стих!
    Поздрави, Люси!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...