28.11.2007 г., 16:56

Днес...

1.6K 0 27
 

Днес не искам никой да ме обича!

Ще остана сама и ще се наплача.

Омръзна ми да бъда все прилична,

ще съм лоша... и  ще се накажа!

Днес при мен сърцето е под ключ

не ме търси, давам си почивка,

дори не искам слънчев лъч

да виждам, не ми е до усмивка.

Днес затръшвам си вратата,

под носа ти. Да, ще съжалявам!

Ще се скрия даже от съдбата

и да ме подмине, силно се надявам!

Днес се моля дъжд да завали,

прозорецът за него ще отворя

и от студ сърцето само да боли,

да боли, боли... боли на воля!

Днес не искам да те наранявам,

поне за малко няма да те мисля,

утре знам, отново ще се извинявам,

но утре, че днес от мен ти писва!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Нилсън Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ОчАРОВАН СЪМ
  • Мазохистичен стих
  • Деска, благодаря ти!
    Мацко, не издавай тайни...не им е работа да знаят как се наказвам
  • Дали ми пасва коментара или не,
    ще кажа, Люско, моята позиция,
    макар да е била за вчера, не за днес.
    След туй, която си написала:
    "Омръзна ми да бъда все прилична,
    ще съм лоша... и ще се накажа!"-
    ти казвам много лично: Дръж се по-прилично,
    че бИча да не развъртявам... без причина!
    Много усмивки нека имаш днес, милата ми!!!
  • Откровен, тъжен стих!
    Поздрави, Люси!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....