Днес не искам никой да ме обича!
Ще остана сама и ще се наплача.
Омръзна ми да бъда все прилична,
ще съм лоша... и ще се накажа!
Днес при мен сърцето е под ключ
не ме търси, давам си почивка,
дори не искам слънчев лъч
да виждам, не ми е до усмивка.
Днес затръшвам си вратата,
под носа ти. Да, ще съжалявам!
Ще се скрия даже от съдбата
и да ме подмине, силно се надявам!
Днес се моля дъжд да завали,
прозорецът за него ще отворя
и от студ сърцето само да боли,
да боли, боли... боли на воля!
Днес не искам да те наранявам,
поне за малко няма да те мисля,
утре знам, отново ще се извинявам,
но утре, че днес от мен ти писва!
© Людмила Нилсън Всички права запазени