11.04.2009 г., 13:32

Днес аз съм него (опит за нещо различно)

1.6K 0 17

днес аз съм него
облякох неговите ризи
(скъсани и вехти)
нарамих неговите грижи
(безкрайни и тежки)
съших неговите секунди
(откъсъчни и кратки)
за да се потопя в него
(безпределна)

днес аз съм него
очите не плачат за никого
(с горещи сълзи)
ръцете не треперят
(студени и сухи)
устните само шептят
(все тъй алени)
за да го дочакат да се върне
(изцяло само за мене)

днес аз съм него
а той е слаб и неверен
(тихо мълчи)
а моята тишина го убива
(малко по малко)
и безчувствените ми очи
(изпепелени от обич)
го жигосват
за да види разрушения ми свят
(от другата страна!)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нямам нищо против, благодаря много!
  • Здравейте Ася,тъй като страшно харесах някои от вашите стхове им направих клипчета,не успях по-рано да ви пиша но мисля че трябва да знаете,ако не желаете представянето им пишете ми във вибокса ще ги сваля,но мисля че станаха страхотни ето ви и линк към тях: http://www.vbox7.com/play:1ce4c0ea : http://www.vbox7.com/play:8bfd7fc9 с уважение CECI
  • Благодаря!
  • ... от другата страна се крие разрушен, но още приказен свят... който дълго ще пари, ако не бъде изграден...
    Радвам се, че поспрях при теб, Ася...
  • Ахааа, ясно ми е сега . Да, като се замислих, имаш право с очите. Наистина в тях се крие живот.
    Идеята беше точно за ***** от сълзите на една обич. И ще си взема забележка .
    Благодаря за отделеното внимание, ЧАР, хубави съвети получих!
    Благодаря на всички ви!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...