Днес ме нарекоха "копеле", мамо...
Мамо, защо в училище днес
ме нарекоха "копеле", мамо.
Събудиха в мене интерес,
разтълкувай думичката само.
Ток удари ме от миналото,
безгласно забраних сълзите.
Изравних пръстта върху заминалото,
заличих следите...
Децата са жестоки, мили мой,
с такива думи искат да ранят,
болят и повече от бой,
но истината има своя път.
Не помниш своя татко ти,
а грешката е в мен, че не разказах.
Напусна ни, когато се роди,
потъна сякаш, но не се отказах
да търся него и Бащата,
за теб да има място в своя ден,
но друга отвори ми вратата...
Разбрах, че ти ще имаш само мен.
Знам, замествам го безславно,
но се старая да възпитам
у теб човека с буква главна...
А думата, която питаш
е просто броеница злоба,
редена по съвместие домашно,
защото глупостта е топлата утроба
за раждане на ярост страшна.
Така че, утре ако чуеш пак
думата от някой всезнайко...
Мамо! Аз не съм глупак!
ще отвърна: "Имам най-добрата майка!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ниела Вон Всички права запазени
