29.02.2008 г., 8:11

Днес ми е ден...

1.6K 0 36
 

Днес ми е ден

за празнуване!

Радвам се... Идва през четири

светли години

Пак...
ще си купя огрооооомен букет -
(карамфили червени)

и флаконче
от любимия парфюм на Армани.
Днес гости не съм си поканила.

Все по-често забравят
кога съм родена.
Днес сама съм си столът и масата
и цигарата в пепелника...

Догаряща.
Бяла покривка.

Бутилка шампанско,
бучките лед в очите - зелените...
Всичко е точно. И всичко на място.
- Ех, барман, я ми сипи!

Сипи ми едно!
Запали свещи - да стане интимно!
- Настрой маестро,

напипай ми струните...
Че китарено ми стърже сърцето!
Днес ще пия.

Ще танцуват ръцете ми.
Ще ме целуват къдриците бели.
Днес ми е ден за празнуване...
Другото е само илюзии.
Ако някой реши

случайно

днес

за мен да се сети...
Ще му налея в празната чаша,
много нежна глътка обичане,
с вкус на устните ми пенливи.

Свири, китаро!

Изпей душата ми!

Днес ми е ден за

празнуване!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веска Алексиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прегръщам те мило...прегръщам те !
  • Весиииии, е вече ме е срам от себе си! Нали ми прощаваш, че съм пропуснала този ден?! Къде ли съм била тогава???
    Но сега съм тук и те прегръщам!
  • Ще му налея в празната чаша,
    много нежна глътка обичане,
    с вкус на устните ми пенливи.
    Прекрасна си, ВЕСИ!!!
  • Очарован съм от таланта ти! Невероятно китарено, арманено, цигарено, карамфилено и шампанено настроение лъха от стихотворението ти. Имаш необикновения шанс рожденият ти ден да трае цели четири години!
    Сърдечни поздрави!
  • С много съм закъснял за да ти честитя, но пък прочетох нещо красиво! Да си жива и здрава! Хубаво беше но...свърши!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...