12.03.2018 г., 10:34 ч.

Днес съм другата 

  Поезия » Философска
1036 6 7

И понеже съм тихото бедствие,

но светът не превърнах  във сцена,

не обичам надута посредственост,

не държа да ми бъде простено,

и  защото ме стяга чепикът

на живота под грубата роба,

не се крия зад фрази преписани,

и да бъда „нормална” не мога,

ще оставя зад себе си скуката

и ще пусна на сивото края...

Днес  съм лошата, лудата, другата...

А за утре - не искам да зная!

 

Таня Симеонова

10. 03. 2018 г

© Таня Симеонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Емоционална, разнолика и непредсказуема! Браво, Таня!
  • Уви, нормалното нерядко е символ на баналност и "надута посредственост". Колко другости можем да поберем в себе си? Може би колкото дяволи могат да застанат на върха на иглата. Така или иначе другостта си пробива път през инерциалната ни застиналост, за да изживее отреденият й кармично живот. И тогава нищо не може да я спре. Да живее "лудата, другата"! Смърт на скуката! Поздравление, Таня, поставям в Любими.
  • Не се променяй!
  • Страшна си, Танче! Поздрави!
  • Харесах!
  • Копнеж по свободата...тази сладка свобода. Поздрави!
Предложения
: ??:??