Днес съм другата

Поезия » Философска

1.4K 6 7

И понеже съм тихото бедствие,

но светът не превърнах във сцена,

не обичам надута посредственост,

не държа да ми бъде простено,

и защото ме стяга чепикът

на живота под грубата роба,

не се крия зад фрази преписани,

и да бъда „нормална” не мога,

ще оставя зад себе си скуката

и ще пусна на сивото края...

Днес съм лошата, лудата, другата...

А за утре - не искам да зная!

Таня Симеонова

10. 03. 2018 г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

PepiPetrova (Pepi Petrova)

Емоционална, разнолика и непредсказуема! Браво, Таня!

2018-03-12T17:02:10+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Уви, нормалното нерядко е символ на баналност и "надута посредственост". Колко другости можем да поберем в себе си? Може би колкото дяволи могат да застанат на върха на иглата. Така или иначе другостта си пробива път през инерциалната ни застиналост, за да изживее отреденият й кармично живот. И тогава нищо не може да я спре. Да живее "лудата, другата"! Смърт на скуката! Поздравление, Таня, поставям в Любими.

2018-03-12T15:34:27+02:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Не се променяй!

2018-03-12T11:40:49+02:00
Веси_Еси (Еси)

Страшна си, Танче! Поздрави!

2018-03-12T11:12:54+02:00
JujuBuju (Миглена Миткова)

Харесах!

2018-03-12T10:48:25+02:00