Днес той повярва...за малко
Днес той повярва за малко.
Небето бе синьо,
а питиетата чисти.
Днес той повярва защото,
От блатната тиня,
на спомени блатни,
От блатната зрялост,
от кръглата мътност,
от Стария свят
излезе вълшебство...
- Тя днес става на двайсет!
- Старче ,стой си на задника!!!
- Тя, дъщеря ми...Чуйте ме!
- Млъквай – отсичат.
- Хех – сълзата на спомена.
“Къде ли е днес?
Какво ли прави...
Дали е с момче?
Или е сама...”
Сълзата на спомена.
Сълзите си спомнят...
Цветята,
сивата сграда,
Оградите...
Онези, черни,
но бели огради...
- Искам да почерпя!
- Но ти нямаш пари!
- Пиши го на сметката ми.
- Не, приятелче,повече не!
Извеждат го,
Но той не е пиян,-
От друго плаче и за друго.
Извеждат го,
Отвън,
На тротоара го оставят.
От сините очи
На тъжния асфалт,
никой не видя
онези двайсет капки спомен,
и онзи малък фас до тях.
Небето бе синьо,
а питиетата чисти.
Днес той повярва защото,
От блатната тиня,
на спомени блатни,
От блатната зрялост,
от кръглата мътност,
от Стария свят
излезе вълшебство...
- Тя днес става на двайсет!
- Старче ,стой си на задника!!!
- Тя, дъщеря ми...Чуйте ме!
- Млъквай – отсичат.
- Хех – сълзата на спомена.
“Къде ли е днес?
Какво ли прави...
Дали е с момче?
Или е сама...”
Сълзата на спомена.
Сълзите си спомнят...
Цветята,
сивата сграда,
Оградите...
Онези, черни,
но бели огради...
- Искам да почерпя!
- Но ти нямаш пари!
- Пиши го на сметката ми.
- Не, приятелче,повече не!
Извеждат го,
Но той не е пиян,-
От друго плаче и за друго.
Извеждат го,
Отвън,
На тротоара го оставят.
От сините очи
На тъжния асфалт,
никой не видя
онези двайсет капки спомен,
и онзи малък фас до тях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени
