Днес той повярва за малко. Небето бе синьо, а питиетата чисти. Днес той повярва защото, От блатната тиня, на спомени блатни, От блатната зрялост, от кръглата мътност, от Стария свят излезе вълшебство... - Тя днес става на двайсет! - Старче ,стой си на задника!!! - Тя, дъщеря ми...Чуйте ме! - Млъквай – отсичат. - Хех – сълзата на спомена. “Къде ли е днес? Какво ли прави... Дали е с момче? Или е сама...” Сълзата на спомена. Сълзите си спомнят... Цветята, сивата сграда, Оградите... Онези, черни, но бели огради... - Искам да почерпя! - Но ти нямаш пари! - Пиши го на сметката ми. - Не, приятелче,повече не! Извеждат го, Но той не е пиян,- От друго плаче и за друго. Извеждат го, Отвън, На тротоара го оставят. От сините очи На тъжния асфалт, никой не видя онези двайсет капки спомен, и онзи малък фас до тях.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.