Дневникът на един млад беладжия - 1
Аз се казвам Митко. Имам градска баба.
Ходи на прически. Мила е и слаба.
Но обява дадох. Телефон написах.
Търся друга баба. Майка ми се слиса.
Вечер си мечтая как отивам в село.
Казват, романтично било там. И смело
вдигах телефона, щом се разтресеше.
Но гласът отсреща все на баба беше.
- Мите, тръгвай с мене утре към балкана! -
баба ми Мария каза отзарана.
- Там живее леля. Грижи се самичка
за едно магаре, зайци и козичка.
Знам, ще се зарадва да ни види двама!
Изкрещях от радост! Толкова голяма,
че събрах багажа аз за нула време.
Утре в седем баба щяла да ме вземе.
Дремнах малко. Много силно се вълнувах.
Че паса козичка вече се сънувах.
От леглото в тъмно мама ме издърпа.
- В раницата сложих панталонки, кърпа,
тениски, сандалки и рачел от дюли.
Много го обичат всички баби! Чу ли?
И да слушаш, майче, да не ме изложиш! -
мама ме прегърна и целувка сложи
на челото мое - знак с благословия.
Точно в седем дойде баба ми Мария
- Взела съм билети, миличък, за влака.
Качвай се в таксито вънка дето чака.
Исках да ме видят другите момчета.
Бързо се огледах - ни Иван, ни Петьо.
Бяха братовчеди те и всяко лято
ходеха при свойта баба в планината.
Нищо! Ще им кажа аз като се върна.
Мама ми помаха и сълзичка зърнах
от лицето свое скришом че попива.
Ето, зад завоя блокът ни се скрива
и една едничка мисъл ме владее -
как на село с друга баба ще живеем.
Но какво, приятел, после с мен се случи,
утре ще разказвам аз и ще научиш.
Следва....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
