Дневникът на един млад беладжия - 1
Аз се казвам Митко. Имам градска баба.
Ходи на прически. Мила е и слаба.
Но обява дадох. Телефон написах.
Търся друга баба. Майка ми се слиса.
Вечер си мечтая как отивам в село.
Казват, романтично било там. И смело
вдигах телефона, щом се разтресеше.
Но гласът отсреща все на баба беше.
- Мите, тръгвай с мене утре към балкана! -
баба ми Мария каза отзарана.
- Там живее леля. Грижи се самичка
за едно магаре, зайци и козичка.
Знам, ще се зарадва да ни види двама!
Изкрещях от радост! Толкова голяма,
че събрах багажа аз за нула време.
Утре в седем баба щяла да ме вземе.
Дремнах малко. Много силно се вълнувах.
Че паса козичка вече се сънувах.
От леглото в тъмно мама ме издърпа.
- В раницата сложих панталонки, кърпа,
тениски, сандалки и рачел от дюли.
Много го обичат всички баби! Чу ли?
И да слушаш, майче, да не ме изложиш! -
мама ме прегърна и целувка сложи
на челото мое - знак с благословия.
Точно в седем дойде баба ми Мария
- Взела съм билети, миличък, за влака.
Качвай се в таксито вънка дето чака.
Исках да ме видят другите момчета.
Бързо се огледах - ни Иван, ни Петьо.
Бяха братовчеди те и всяко лято
ходеха при свойта баба в планината.
Нищо! Ще им кажа аз като се върна.
Мама ми помаха и сълзичка зърнах
от лицето свое скришом че попива.
Ето, зад завоя блокът ни се скрива
и една едничка мисъл ме владее -
как на село с друга баба ще живеем.
Но какво, приятел, после с мен се случи,
утре ще разказвам аз и ще научиш.
Следва....
© Мария Панайотова Всички права запазени
Произведението е включено в:
Свързани произведения
Коментари
-
Тръгваш ли с мен по следите на сладкия беладжия? Чакахме те и двамата, да видим.докъде ще издържиш, Наденце!🤣
-
Започва приключението - мило, увлекателно и поучително
-
Ще разбера дали ти е харесало по това, дали ще продължиш да четеш и другите части, Лати. Много ми се иска да е така, макар да знам, че е времеядно.😃
-
-
Много мило...и аз като дете нямах село...всички си отиваха по селата, а аз оставах в града през почивните дни. Добре че баща ми - рибар и любител на природата ме водеше постоянно на реката....там премина детството ми...Върна ме назад, Мари!
-
Иржи, сякаш ме позлати с думите си! ❤️ Благодаря и на теб, Деа!🌻
-
Е, това е твоето амплоа, Мария- да разказваш в най- качествен стих дълги преживявания на твоите герои- животни или деца, което те прави чакана авторка със следваща част....Защото мерената реч не е за сметка на съдържанието, а с обаяние докосва сетивата ни....
-
Чудесно!
-
Жоре, дори не е утре, а днес! Този беладжия не ме остави на мира, докато не напиша следващата история!🌻
Веско, тренирай си го! После младия Патиланец ще се грижи за теб.🌻
Цветенце, пожелавам ти да живееш на село и да вкусиш от невероятната романтика! Благодаря ти, че дойде да споделиш с мен първата част от тези лятни приключения!🌻🍀🌻 -
Ми, до утре 😊
Поздравявам те. -
Мария и мене запали! Тренирам собствен Патиланец! 🌼
-
Благословия е да имаш село! Мари, върна ме към мили спомени, за което съм ти много благодарна! С интерес очаквам продължението...😘❤️🌹
-
Приключих с новата част. Сега ще я огледам и ще я пусна за най- нетърпеливите.🌻
Благодаря ви за интереса, Генек, Мони, Стойчо!🍀🌼🍀 -
Харесва ми!
Очаквам продължението... -
И аз съм на опашката! Чакам да видя в какви приключения ще се забърка Митко!
-
Хубаво.
-
Ето и аз, преследвана от страха да не казват и за мен, че съм градска баба, избрах да живея на село. Дано бъдещите му внуци го оценят!🌻
Благодаря ви, Силви и Блу!🌼🍀🌼 -
С голямо удоволствие и умиление го прочетох, Мари! Пък и се радвам много за Митето и го разбирам /и моята баба беше градска/
-
Заразява с настроение, топлина и ентусиазъм, Мария! Разказвай, разказвай, нямам търпение да разбера какво се е случило после...
-
Юри, усмивката ти насърчава моя малък беладжия и вдъхновението ми! Благодаря ти!🍀
-
😊😀😊!
-
Дано оправдая очакванията, Ники!
-
Очертава се интересна поредица, чакам с голямо нетърпение приключенията ня тези немирници!😉😉😉
-
Яничкоооо! ❤️ 🌹 ❤️
-
Невероятна си! Истинско "Патиланско царство", хванало за ръчичка "Мили бате", но още по-добро, още по-духовито, още по-... твое. Възхита и екстаз са твърде слаби думи за онова, което се случва в сърцето ми, когато те чета.
-
Смятам да покажа
тези чудесийки!
Детството на село
е като филийка
пухкава, дебела
и ужасно вкусна!
Дръжте я в сърцето,
да не ви напусне!🍀 -
А, така, Мария, научи Митака-
мас върху филия бие пица всяка,
научи го още, горе на балкана
сиренето козе бие пармезана!
-
Историята ме завъртя на бързи обороти, момичета!🌻 Вече второ кафе пия, а хапчетата още не съм си взела. Има да си патя и аз с този сладичък патиланец! Но се зарадвах, че го харесахте и знам, че очаквате вече продължението, Дени и Вал. Затова - на работа!🌻🍀🌻
-
-
Аз ще следя! Обичам твоите поредици!
-
Митето от снощи
мира ми не дава.
Почна да сънувам,
той ми вика ставай
и като петленце
в мене кукурига:
Поспаланке, скачай!
С тебе пишем книга!
Направи кафенце,
разсъни очички!
Разкажи за влака!
В сайта чакат всички
веселите случки
в лятото горещо!
Станах, подчиних се.
Вече час и нещо
вместо огледало,
гледа ме екрана.
После ще научиш
как зове балкана
и едно момченце
със таблет в ръката
тръгва по поляни
да пасе козата.🤗
Добро утро, приятели! Благодаря ви!Нека всички заедно влезем в приключенията на новия Патиланчо!🍀🌻🍀 -
Браво!
-
Страхотна си, Мари.
Хич не прилича на италианец, ама е голям сладур. ❤️ -
😁Върна ме в детството... Вече чакам "утре" !
-
Не е от съвременните патиланци
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Вложила си чувствен творчески поглед и сърце! Благодаря ти!😘🌹❤️