Jul 13, 2020, 12:10 AM  

Дневникът на един млад беладжия - 1 

  Poetry » For kids
1340 12 36

Аз се казвам Митко. Имам градска баба.

Ходи на прически. Мила е и слаба.

Но обява дадох. Телефон написах.

Търся друга баба. Майка ми се слиса.

Вечер си мечтая как отивам в село.

Казват, романтично било там. И смело

вдигах телефона, щом се разтресеше.

Но гласът отсреща все на баба беше.

- Мите, тръгвай с мене утре към балкана! -

баба ми Мария каза отзарана.

- Там живее леля. Грижи се самичка

за едно магаре, зайци и козичка.

Знам, ще се зарадва да ни види двама!

Изкрещях от радост! Толкова голяма,

че събрах багажа аз за нула време.

Утре в седем баба щяла да ме вземе.

Дремнах малко. Много силно се вълнувах.

Че паса козичка вече се сънувах.

От леглото в тъмно мама ме издърпа.

- В раницата сложих панталонки, кърпа,

тениски, сандалки и рачел от дюли.

Много го обичат всички баби! Чу ли?

И да слушаш, майче, да не ме изложиш! -

мама ме прегърна и целувка сложи

на челото мое - знак с благословия.

Точно в седем дойде баба ми Мария

- Взела съм билети, миличък, за влака.

Качвай се в таксито вънка дето чака.

Исках да ме видят другите момчета.

Бързо се огледах - ни Иван, ни Петьо.

Бяха братовчеди те и всяко лято

ходеха при свойта баба в планината.

Нищо! Ще им кажа аз като се върна.

Мама ми помаха и сълзичка зърнах

от лицето свое скришом че попива.

Ето, зад завоя блокът ни се скрива

и една едничка мисъл ме владее -

как на село с друга баба ще  живеем.

Но какво, приятел, после с мен се случи,

утре ще разказвам аз и ще научиш.

 

Следва....

 

 

 

 

© Мария Панайотова All rights reserved.

Произведението е включено в:
  1213 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Блу, много ми хареса твоя колаж-илюстрация към първото приключение на моя Беладжия!❤️
    Вложила си чувствен творчески поглед и сърце! Благодаря ти!😘🌹❤️
  • Тръгваш ли с мен по следите на сладкия беладжия? Чакахме те и двамата, да видим.докъде ще издържиш, Наденце!🤣
  • Започва приключението - мило, увлекателно и поучително
  • Ще разбера дали ти е харесало по това, дали ще продължиш да четеш и другите части, Лати. Много ми се иска да е така, макар да знам, че е времеядно.😃
  • Много мило...и аз като дете нямах село...всички си отиваха по селата, а аз оставах в града през почивните дни. Добре че баща ми - рибар и любител на природата ме водеше постоянно на реката....там премина детството ми...Върна ме назад, Мари!
  • Иржи, сякаш ме позлати с думите си! ❤️ Благодаря и на теб, Деа!🌻
  • Е, това е твоето амплоа, Мария- да разказваш в най- качествен стих дълги преживявания на твоите герои- животни или деца, което те прави чакана авторка със следваща част....Защото мерената реч не е за сметка на съдържанието, а с обаяние докосва сетивата ни....
  • Чудесно!
  • Жоре, дори не е утре, а днес! Този беладжия не ме остави на мира, докато не напиша следващата история!🌻
    Веско, тренирай си го! После младия Патиланец ще се грижи за теб.🌻
    Цветенце, пожелавам ти да живееш на село и да вкусиш от невероятната романтика! Благодаря ти, че дойде да споделиш с мен първата част от тези лятни приключения!🌻🍀🌻
  • Ми, до утре 😊
    Поздравявам те.
  • Мария и мене запали! Тренирам собствен Патиланец! 🌼
  • Благословия е да имаш село! Мари, върна ме към мили спомени, за което съм ти много благодарна! С интерес очаквам продължението...😘❤️🌹
  • Приключих с новата част. Сега ще я огледам и ще я пусна за най- нетърпеливите.🌻
    Благодаря ви за интереса, Генек, Мони, Стойчо!🍀🌼🍀
  • Харесва ми!
    Очаквам продължението...
  • И аз съм на опашката! Чакам да видя в какви приключения ще се забърка Митко!
  • Хубаво.
  • Ето и аз, преследвана от страха да не казват и за мен, че съм градска баба, избрах да живея на село. Дано бъдещите му внуци го оценят!🌻
    Благодаря ви, Силви и Блу!🌼🍀🌼
  • С голямо удоволствие и умиление го прочетох, Мари! Пък и се радвам много за Митето и го разбирам /и моята баба беше градска/
  • Заразява с настроение, топлина и ентусиазъм, Мария! Разказвай, разказвай, нямам търпение да разбера какво се е случило после...
  • Юри, усмивката ти насърчава моя малък беладжия и вдъхновението ми! Благодаря ти!🍀
  • 😊😀😊!
  • Дано оправдая очакванията, Ники!
  • Очертава се интересна поредица, чакам с голямо нетърпение приключенията ня тези немирници!😉😉😉
  • Яничкоооо! ❤️ 🌹 ❤️
  • Невероятна си! Истинско "Патиланско царство", хванало за ръчичка "Мили бате", но още по-добро, още по-духовито, още по-... твое. Възхита и екстаз са твърде слаби думи за онова, което се случва в сърцето ми, когато те чета.
  • Смятам да покажа
    тези чудесийки!
    Детството на село
    е като филийка
    пухкава, дебела
    и ужасно вкусна!
    Дръжте я в сърцето,
    да не ви напусне!🍀
  • А, така, Мария, научи Митака-
    мас върху филия бие пица всяка,
    научи го още, горе на балкана
    сиренето козе бие пармезана!
  • Историята ме завъртя на бързи обороти, момичета!🌻 Вече второ кафе пия, а хапчетата още не съм си взела. Има да си патя и аз с този сладичък патиланец! Но се зарадвах, че го харесахте и знам, че очаквате вече продължението, Дени и Вал. Затова - на работа!🌻🍀🌻
  • Аз ще следя! Обичам твоите поредици!
  • Митето от снощи
    мира ми не дава.
    Почна да сънувам,
    той ми вика ставай
    и като петленце
    в мене кукурига:
    Поспаланке, скачай!
    С тебе пишем книга!
    Направи кафенце,
    разсъни очички!
    Разкажи за влака!
    В сайта чакат всички
    веселите случки
    в лятото горещо!
    Станах, подчиних се.
    Вече час и нещо
    вместо огледало,
    гледа ме екрана.
    После ще научиш
    как зове балкана
    и едно момченце
    със таблет в ръката
    тръгва по поляни
    да пасе козата.🤗

    Добро утро, приятели! Благодаря ви!Нека всички заедно влезем в приключенията на новия Патиланчо!🍀🌻🍀
  • Браво!
  • Страхотна си, Мари.
    Хич не прилича на италианец, ама е голям сладур. ❤️
  • 😁Върна ме в детството... Вече чакам "утре" !
  • Не е от съвременните патиланци
Random works
: ??:??