Дневникът на един млад беладжия - 28
Гледам календара - утре сме петнайсти.
Има недоволни, а за мен е щастие.
Не че съм отличник - аз съм по средата,
но обичам тази септемврийска дата,
на която всички тръгват към школото
знания да трупат в себе си. Защото
мама често казва: Само който учи,
във живота, сине, може да сполучи!
Всичките момчета срещнах в махалата,
но ме чака среща утре и с децата,
дето цяло лято аз не съм и виждал.
Мисля, че израснах пак над всички. Грижа
е за мен това, че искам да узная
най-висок ли станах. Тук ще си призная,
че след скок уцелвах коша баскетболен.
Пръв по ръст да стана аз ще съм доволен.
Мама ми се радва. Казва : Избуял си!
Сигурно на село много, сине, ял си!
Аз, не ща да крия, все за баба Койна
мисля, а тъгата в мене става двойна,
щом за палачинки и катми се сетя.
Виждам ги в тавата със млеко полети!
Някой на вратата звънка упорито.
Моите очички - още неизмити -
чудят се на кой ли рано съм дотрябвал.
Вчера и звънеца чичо ни оправи.
Бързам да отворя, радостно възкликвам.
- Чакаш ли ме, Мите, време е да свикваш!
Нося ти закуска. Купих и домати.
- Мери ли при мене, чичо те изпрати?
- Твойта баба стана днеска много рано
и катми да прави Мери се захвана.
Ясно е на всички колко ги обичаш.
- Хайде да закусим с теб тогава, чичо! -
каня го и масата бързо сам подреждам.
След катмити моля го с прилив на надежда
утре, вместо мама, той да дойде с мене.
- Тя ще е на работа. Тези нейни смени...
- Чудех се какво ли тебе те тревожи.
Смятахме да дойдем с Мери, ако може.
- Миналата есен бях отново с нея.
Мислят си, че само с баба аз живея!
- Нямаш основание ти за притеснения.
На кого са нужни твойте обяснения?
- Другите си имат татко, че и дядо!
А пък аз си нямам, мъка в мен засяда...
- Ех, от тези мисли ли се натъжаваш?
Дай да те прегърна! Знам, че заслужаваш
дядо да си имаш ти като децата.
Щом за мене Мери вече е жената,
можеш най-спокойно тъй да ме наричаш.
- Значи си съгласен? Знам, че ме обичаш! -
спускам се към него да го разцелувам. -
От кога да имам дядо си бленувам!
После се замислям и за мойта Мери.
Трябва да призная аз, че го намерих.
Но какво ли баба на това ще каже.
Може да ме смъмри, да избухне даже...
Моят чичо Ваньо (не бе, моят дядо!)
ме успокоява: - Не мисли, че свада
с Мери ти ще имаш. Ще се изненада,
но ще се зарадва, аз това предричам.
Искаш ли при нея с тебе да изтичаме?
И колата бързо води ни при баба.
Зная, че отдавна със сърце е слабо,
затова треперя аз като научи
днес на чичо Ваньо, че съм станал внуче,
как ще реагира тя на новината.
Сварихме я вкъщи. Готвеше жената.
Нашите кроежи тя не подозира.
С нея да е честен той до край избира
и започва прямо, без да го овърта:
- Щом си, Мери, баба - аз съм също дърт и
казах на Митака да ми вика дядо.
В миг лицето светва с непозната радост
и се спуска двама тя да ни прегръща.
- Новина прекрасна! Дълго тази къща
чакаше стопанин, аз пък - мъжко рамо.
Митето доволен искам да е само!
По-щастлива баба Мери аз не помня!
Няколко сълзички радостни отрони.
А пък аз да видя слисани мечтая
всички, щом със моя дядо запозная!
Следва:....
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Паленка, повдигаш ми настроението и надеждата! Прегръщам те!🤗💖
-
Еха! Много сладурска част!
-
😃💖🤣
-
🥰😍😍!!
-
Чичо Ваньо няма да се откъсва от средата си, при всяка възможност ще се връщат на село, където са истинските корени на българина, но ще трябва да прояви адаптивност и умение, за да се внедри и в градския живот, в името на близките си хора.
Ще успее, вярвам в него!😃 -
Мария, мисля, че след приказката в рими, днес и аз ще говоря само в рими. Ритмично, в една стъпка се движи, усещам как бавно и търпеливо се приближавам към финала и как по същия начин, един от героите се превръща в гражданин. Не съм сигурна обаче, дали ще свикне с новата среда. Може би Мари и внучето ще спомогнат, очаквам и хорцето накрая. Не може без него.😉
-
Щастлива съм, че споделяте радостта на Митето и че чакате развръзката на неговите истории, Деа и Наде💕🌹😃!
А ако някой от вас наистина започне да предпочита стихотворните приказки, както ти, Светличка, си ми написала, ще си е струвал целия този творчески труд!😃🦋💕 -
Честито на Митето и на цялото семейство!
Мисля, че вече ще предпочитам приказките в рими, а това е твоя заслуга, Мари!😊💖 -
Е, случи се най накрая! Радвам се!
-
От кога чаках този момент
-
Благодаря на всички, че с постоянство стигнахте до моя "Рим"!
Но под текста все още стои това неизменно "Следва:...", което ви подсказва, че историята ще има продължение, а вие - още няколко срещи с героите ми😃. Надявам се и тях да чакате със същия интерес!💕 -
Чудесно е!
Браво, Мери! -
А сега! Честито. Една от най-двъхновяващите части!
Стана ми едно хем детско, хем влюбено.
Поздрави, Мария. Знаеш, че много харесвам стиховете ти и стремежа към съвършенство
Прегръдка. -
Стигнах до тук , Мария, изчетох всичко не по диагонал, а "мот а мот"дума по дума/ и докато на всички епизоди бях последна, сега съм първа и ще кажа: много ми допада стила ти на писане. разказвателен, разбран, без неразбираеми думи, които трябва да търся в Гугъл, както съм чела някои, което не нарушава нито ритъма, нито римата, на които много държа ...Беше удоволствие и съжалявам, че така накуп се наложи да го правя, но ти знаеш причината- това лято/ повече от 6 месеца/ бях в абсолютен тормоз от един ремонт над мен, изпаднах в депресия и нито ми се пишеше, нито ми се коментираше...Ако се бавя и не коментирам навреме, не е от липса на интерес. Продължавай и ще те следя...
-
Е, честито 😊
То всички пътища водеха насам (да ме извинява Рим 😊), но когато вече е факт, си е друго!
Поздравявам те.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
