линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
1.08.2018 г., 10:17 ч.

Дневникът - Средства 

  Поезия » Друга
533 4 7

Острие съм бил и преди.

Белезите ми го показват.

Гледай - животът върви!

Не седи, като теб, да доказва

 

колко има насам и натам

във възможното вкоренени.

Вятър работа – хвъркай си сам.

Не реди другите – те са си подредени.

 

Ако падне нещо връз теб

и на две сам-само се разцепи,

не плачи, като стапящ се лед.

Силно реви. Тук ръцете са слепи.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Наде, понякога разумът иска своето, а чувството скача на спирачката. И потърпевшите очакват рестото... Благодаря Ти!
  • Понякога това (не) знание ни спасява кожите ( и не само). А чувствата искат своето, разумът скача на спирачката...Женска психиатрия(цитат).
  • Ади, водим вечния диалог разум(ум) - чувства (сърце) ... Та, острието на разума и чашата/Бокалът на чувствата, заедно с някои други вълшебни средства подрънкват в прокъсания джоб на човешкото (НЕ) знание...
    Силве, ... с Теб почувстването е способно да разговаря
    Георги, Благодаря, винаги си добре дошъл...
    Благодаря Ви!
  • Добре...
  • Почувствах. 🌻
  • Буквални може да са само думите, но не и смисълът под тях. Повърхността никога не е в твой интерес, Светле. Интересен избор на заглавие (загатвай, загатвай, както само Ти умееш!)
Предложения
: ??:??