1.08.2018 г., 10:17

Дневникът - Средства

702 4 7

Острие съм бил и преди.

Белезите ми го показват.

Гледай - животът върви!

Не седи, като теб, да доказва

 

колко има насам и натам

във възможното вкоренени.

Вятър работа – хвъркай си сам.

Не реди другите – те са си подредени.

 

Ако падне нещо връз теб

и на две сам-само се разцепи,

не плачи, като стапящ се лед.

Силно реви. Тук ръцете са слепи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наде, понякога разумът иска своето, а чувството скача на спирачката. И потърпевшите очакват рестото... Благодаря Ти!
  • Понякога това (не) знание ни спасява кожите ( и не само). А чувствата искат своето, разумът скача на спирачката...Женска психиатрия(цитат).
  • Ади, водим вечния диалог разум(ум) - чувства (сърце) ... Та, острието на разума и чашата/Бокалът на чувствата, заедно с някои други вълшебни средства подрънкват в прокъсания джоб на човешкото (НЕ) знание...
    Силве, ... с Теб почувстването е способно да разговаря
    Георги, Благодаря, винаги си добре дошъл...
    Благодаря Ви!
  • Добре...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...