Острие съм бил и преди.
Белезите ми го показват.
Гледай - животът върви!
Не седи, като теб, да доказва
колко има насам и натам
във възможното вкоренени.
Вятър работа – хвъркай си сам.
Не реди другите – те са си подредени.
Ако падне нещо връз теб
и на две сам-само се разцепи,
не плачи, като стапящ се лед.
Силно реви. Тук ръцете са слепи.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Наде, понякога разумът иска своето, а чувството скача на спирачката. И потърпевшите очакват рестото... Благодаря Ти!
Ади, водим вечния диалог разум(ум) - чувства (сърце) ... Та, острието на разума и чашата/Бокалът на чувствата, заедно с някои други вълшебни средства подрънкват в прокъсания джоб на човешкото (НЕ) знание...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
