yotovava (Валентина Йотова)
2509 20968
4.11.2023 г., 18:33 ч.  

До Баща ми 

  Поезия
195 2 7
До Баща ми

Татко беше пораснал до горния ръб на тревите,
а пък аз се смалявам – в стремежа да стигна до корена.
Есента ли отъпка браздите със златни копита?
А на мен ми се искаше само това – да говорим.

Аз пребродих без него света, в който той не поскита.
И какво е оттук да си тръгнеш на двайсет години –
там, където студени са нощем дори и звездите
и не шушнат брезите напролет, южнякът щом мине?

Той така е копнял да ми върже кордела в косите,
да се гоним в градинката с белите мраморни плочки.
Но смъртта безкомпромисно точно отмерват стрелките
и не дават дори и секунда – в аванс и отсрочка.

И сега побелявам от тежкия дял – да ме има,
да опитам от всичко, да позная вкуса на живота.
Благодарна съм нему, че дал ми дишшък и име.
А когато отида при него – ще допишем писмото.

Да си спомним за близките, които вече не са между нас. Бог да им стелне най-меките си треви.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??